министерша

Речник на българския език

министѐрша съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. министѐрши, ж. Разг. Съпруга на министър.

Грешни изписвания (7)

  • менестерша
  • менестершъ
  • менистерша
  • менистершъ
  • минестерша
  • минестершъ
  • министершъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-нис-тер-ша
членувано ми-нис-тер-ша-та
мн.ч. ми-нис-тер-ши
членувано ми-нис-тер-ши-те
звателна форма ми-нис-тер-шо