минипраг

Речник на българския език

мѝнипра̀г съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • минепрак
  • минипрак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-нип-раг
непълен член ми-нип-ра-га
пълен член ми-нип-ра-гът
мн.ч. ми-нип-ра-го-ве
членувано ми-нип-ра-го-ве-те
бройна форма ми-нип-ра-га
звателна форма