минипарк

Речник на българския език

мѝнипа̀рк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • минепарк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-парк
непълен член ми-ни-пар-ка
пълен член ми-ни-пар-кът
мн.ч. ми-ни-пар-ко-ве
членувано ми-ни-пар-ко-ве-те
бройна форма ми-ни-пар-ка
звателна форма