миний

Речник на българския език

мѝний — съществително име, мъжки род (тип 32b) редактиране

Значение

мѝният, мѝния, само ед., м. Спец. Оранжево-червена боя, приготвена от олово или оловен окис.

Грешни изписвания (1)

  • миней

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ний
непълен член ми-ния
пълен член ми-ни-ят
мн.ч. —
членувано —
бройна форма —
звателна форма —

Връзки