миниатюр

Речник на българския език

миниатю̀р съществително име, мъжки род (тип 6) редактиране

Значение

м., обикн. ед. Модел на предмет в умален размер.

Грешни изписвания (7)

  • менеатюр
  • менеътюр
  • мениатюр
  • мениътюр
  • минеатюр
  • минеътюр
  • миниътюр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ни-а-тюр
непълен член
пълен член
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма