мимикрия

Речник на българския език

мимѝкрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Защитна форма и окраска при някои животни и растения, която ги прави сходни с други или с околната среда.

Грешни изписвания (11)

  • мемикреа
  • мемикреъ
  • мемикрея
  • мемикриа
  • мемикриъ
  • мемикрия
  • мимикреа
  • мимикреъ
  • мимикрея
  • мимикриа
  • мимикриъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-мик-рия
членувано ми-мик-ри-я-та
мн.ч. ми-мик-рии
членувано ми-мик-ри-и-те
звателна форма