мим

Речник на българския език

мим съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мѝмът, мѝма, мн. мѝмове, м.
1. Актьор, който играе само с жестове и мимики, без думи.
2. Прен. Смешник, клоун, шут.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мим
непълен член ми-ма
пълен член ми-мът
мн.ч. ми-мо-ве
членувано ми-мо-ве-те
бройна форма ми-ма
звателна форма