милиционер

Речник на българския език

милиционѐр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. милиционѐри, м. Истор. Униформен служител в милицията; полицай.

Грешни изписвания (15)

  • мелецеонер
  • мелецеунер
  • мелеционер
  • мелециунер
  • мелицеонер
  • мелицеунер
  • мелиционер
  • мелициунер
  • милецеонер
  • милецеунер
  • милеционер
  • милециунер
  • милицеонер
  • милицеунер
  • милициунер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-ли-ци-о-нер
непълен член ми-ли-ци-о-не-ра
пълен член ми-ли-ци-о-не-рът
мн.ч. ми-ли-ци-о-не-ри
членувано ми-ли-ци-о-не-ри-те
бройна форма ми-ли-ци-о-не-ри
звателна форма ми-ли-ци-о-не-ре