мечок

Речник на българския език

мечо̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. мечо̀ци, (два) мечо̀ка, м. Мъжка мечка; медун.

Грешни изписвания (1)

  • мичок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-чок
непълен член ме-чо-ка
пълен член ме-чо-кът
мн.ч. ме-чо-ци
членувано ме-чо-ци-те
бройна форма ме-чо-ка
звателна форма