мецанин

Речник на българския език

мецанѝн съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. мецанѝни, (два) мецанѝна, м. Полуетаж, разположен между партера и първия етаж.

Грешни изписвания (3)

  • мецънин
  • мицанин
  • мицънин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ца-нин
непълен член ме-ца-ни-на
пълен член ме-ца-ни-нът
мн.ч. ме-ца-ни
членувано ме-ца-ни-те
бройна форма ме-ца-ни
звателна форма ме-ца-ни-но