меца̀на
—
съществително име, женски род
(тип 41a)
Значение
мн. меца̀ни, ж.
1. Одухотворен образ на мечка във фолклора и в детската литература. Пустата меца мецана, стана за смях из Балкана.
2. Прен. Ирон. Дебела жена.
1. Одухотворен образ на мечка във фолклора и в детската литература. Пустата меца мецана, стана за смях из Балкана.
2. Прен. Ирон. Дебела жена.
Грешни изписвания (3)
- мецанъ
- мицана
- мицанъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ме-ца-на | |
|---|---|---|
| членувано | ме-ца-на-та | |
| мн.ч. | ме-ца-ни | |
| членувано | ме-ца-ни-те | |
| звателна форма | ме-ца-но | |