метиляв

Речник на българския език

метиля̀в прилагателно име (тип 81) редактиране

Значение

метиля̀ва, метиля̀во, мн. метиля̀ви, прил. Болен от метил 1 . Метилява овца.

Грешни изписвания (7)

  • метеляв
  • мителяв
  • митиляв
  • метеляф
  • метиляф
  • мителяф
  • митиляф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-ти-ляв
непълен член ме-ти-ле-вия
пълен член ме-ти-ле-ви-ят
ж. р. ме-ти-ля-ва
членувано ме-ти-ля-ва-та
ср. р. ме-ти-ля-во
членувано ме-ти-ля-во-то
мн. ч. ме-ти-ле-ви
членувано ме-ти-ле-ви-те