метеорология

Речник на българския език

метеороло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за физическото състояние на атмосферата, за атмосферните явления, промяната на времето и климата.
прил. метеорологѝчен, метеорологѝчна, метеорологѝчно, мн. метеорологѝчни.
прил. метеорологѝчески, метеорологѝческа, метеорологѝческо, мн. метеорологѝчески. Метеорологическа обстановка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-те-о-ро-ло-гия
членувано ме-те-о-ро-ло-ги-я-та
мн.ч. ме-те-о-ро-ло-гии
членувано ме-те-о-ро-ло-ги-и-те
звателна форма