метач

Речник на българския език

мета̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. мета̀чи, м.
1. Човек, който мете.
2. Разг. Футболист, който играе зад защитната линия на своя отбор и има задача да изчиства изпуснатите от нея топки.

Грешни изписвания (1)

  • митач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-тач
непълен член ме-та-ча
пълен член ме-та-чът
мн.ч. ме-та-чи
членувано ме-та-чи-те
бройна форма ме-та-чи
звателна форма ме-та-чо

Връзки