металургия

Речник на българския език

металу̀ргия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Наука за свойствата на металите и сплавите, която проучва начините за производство на метали и тяхната обработка.
2. Индустрия за производство и обработка на метали. Черна металургия. Цветна металургия.
прил. металургѝчен, металургѝчна, металургѝчно, мн. металургѝчни. Металургичен комбинат.
прил. металургѝчески, металургѝческа, металургѝческо, мн. металургѝчески.

Грешни изписвания (23)

  • металургеа
  • металургеъ
  • металургея
  • металургиа
  • металургиъ
  • метълургеа
  • метълургеъ
  • метълургея
  • метълургиа
  • метълургиъ
  • метълургия
  • миталургеа
  • миталургеъ
  • миталургея
  • миталургиа
  • миталургиъ
  • миталургия
  • митълургеа
  • митълургеъ
  • митълургея
  • митълургиа
  • митълургиъ
  • митълургия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-та-лур-гия
членувано ме-та-лур-ги-я-та
мн.ч. ме-та-лур-гии
членувано ме-та-лур-ги-и-те
звателна форма