месечник

Речник на българския език

мѐсечник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. мѐсечници, (два) мѐсечника, м. Периодично печатно издание, което излиза един път в месеца.

Грешни изписвания (3)

  • месечнек
  • месичнек
  • месичник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-сеч-ник
непълен член ме-сеч-ни-ка
пълен член ме-сеч-ни-кът
мн.ч. ме-сеч-ни-ци
членувано ме-сеч-ни-ци-те
бройна форма ме-сеч-ни-ка
звателна форма