месар

Речник на българския език

меса̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

меса̀рят, меса̀ря, мн. меса̀ри, м.
1. Лице, което продава месо.
2. Разг. Човек, който предпочита да яде предимно месо.
прил. меса̀рски, меса̀рска, меса̀рско, мн. меса̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • мисар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-сар
непълен член ме-са-ря
пълен член ме-са-рят
мн.ч. ме-са-ри
членувано ме-са-ри-те
бройна форма ме-са-ри
звателна форма ме-са-рю