меродия

Речник на българския език

меродѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. меродѝи, ж.
1. Растение с особена миризма, което се използва като подправка за ястия; магданоз.
2. Ароматна смес от подправки, шарена сол.
На всяко гърне меродия.Разг. Човек, който се намесва във всякакви дела, вкл. там, където не му е работа.

Грешни изписвания (7)

  • меродиъ
  • мерудиъ
  • мерудия
  • миродиъ
  • миродия
  • мирудиъ
  • мирудия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ро-дия
членувано ме-ро-ди-я-та
мн.ч. ме-ро-дии
членувано ме-ро-ди-и-те
звателна форма