мѐрник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. мѐрници, (два) мѐрника, м.
1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. Оптически мерник.
2. Прен. Ирон. Критерий, изискване, мерило.
• Вдигам мерника. — Разг. Ставам по-строг, по-взискателен (обикновено при изпит или конкурс).
• Вземам на мерник. — Разг. Започвам да преследвам някого, отмъщавам си.
1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. Оптически мерник.
2. Прен. Ирон. Критерий, изискване, мерило.
• Вдигам мерника. — Разг. Ставам по-строг, по-взискателен (обикновено при изпит или конкурс).
• Вземам на мерник. — Разг. Започвам да преследвам някого, отмъщавам си.
Грешни изписвания (1)
- мернек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мер-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | мер-ни-ка | |
| пълен член | мер-ни-кът | |
| мн.ч. | мер-ни-ци | |
| членувано | мер-ни-ци-те | |
| бройна форма | мер-ни-ка | |
| звателна форма | — | |