меркантилизъм

Речник на българския език

меркантилѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Икономическа теория, според която получаването на повече пари е резултат от натрупване на средства в страната, а не от производство.
2. Прен. Стремеж единствено към материални изгоди; търгашество, спекулантство.

Грешни изписвания (15)

  • меркантелизам
  • меркантелизъм
  • меркантилизам
  • меркънтелизам
  • меркънтелизъм
  • меркънтилизам
  • меркънтилизъм
  • миркантелизам
  • миркантелизъм
  • миркантилизам
  • миркантилизъм
  • миркънтелизам
  • миркънтелизъм
  • миркънтилизам
  • миркънтилизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мер-кан-ти-ли-зъм
непълен член мер-кан-ти-лиз-ма
пълен член мер-кан-ти-лиз-мът
мн.ч. мер-кан-ти-лиз-ми
членувано мер-кан-ти-лиз-ми-те
бройна форма мер-кан-ти-ли-зъ-ма
звателна форма