мерач

Речник на българския език

мера̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. мера̀чи, м.
1. Човек, който измерва.
2. Войник, който насочва артилерийско оръдие и се прицелва.

Грешни изписвания (1)

  • мирач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-рач
непълен член ме-ра-ча
пълен член ме-ра-чът
мн.ч. ме-ра-чи
членувано ме-ра-чи-те
бройна форма ме-ра-чи
звателна форма ме-ра-чо