менци

Речник на българския език

мѐнци — съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн. Медни котли.

Грешни изписвания (1)

  • менце

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. —
членувано —
мн.ч. мен-ци
членувано мен-ци-те

Връзки