мекичарка

Речник на българския език

мекича̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. мекича̀рки, ж. Жена мекичар.

Грешни изписвания (7)

  • мекечарка
  • мекечаркъ
  • мекичаркъ
  • микечарка
  • микечаркъ
  • микичарка
  • микичаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ки-чар-ка
членувано ме-ки-чар-ка-та
мн.ч. ме-ки-чар-ки
членувано ме-ки-чар-ки-те
звателна форма ме-ки-чар-ке