мезенце

Речник на българския език

мезенце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-зен-це
членувано ме-зен-це-то
мн.ч. ме-зен-ца
членувано ме-зен-ца-та