медникар

Речник на българския език

медника̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

медника̀рят, медника̀ря, мн. медника̀ри, м. Човек, чийто занаят е да изработва медни съдове.
прил. медника̀рски, медника̀рска, медника̀рско, мн. медника̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • меднекар
  • миднекар
  • мидникар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мед-ни-кар
непълен член мед-ни-ка-ря
пълен член мед-ни-ка-рят
мн.ч. мед-ни-ка-ри
членувано мед-ни-ка-ри-те
бройна форма мед-ни-ка-ри
звателна форма мед-ни-ка-рю