медитация

Речник на българския език

медита̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Състояние на самовглъбеност, размишление.

Грешни изписвания (23)

  • медетацеа
  • медетацеъ
  • медетацея
  • медетациа
  • медетациъ
  • медетация
  • медитацеа
  • медитацеъ
  • медитацея
  • медитациа
  • медитациъ
  • мидетацеа
  • мидетацеъ
  • мидетацея
  • мидетациа
  • мидетациъ
  • мидетация
  • мидитацеа
  • мидитацеъ
  • мидитацея
  • мидитациа
  • мидитациъ
  • мидитация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ди-та-ция
членувано ме-ди-та-ци-я-та
мн.ч. ме-ди-та-ции
членувано ме-ди-та-ци-и-те
звателна форма