мегамъжкар

Речник на българския език

мегамъжкар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мегамъшкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-га-мъж-кар
непълен член ме-га-мъж-ка-ря
пълен член ме-га-мъж-ка-рят
мн.ч. ме-га-мъж-ка-ри
членувано ме-га-мъж-ка-ри-те
бройна форма ме-га-мъж-ка-ри
звателна форма ме-га-мъж-ка-рю