меа̀ндър
—
съществително име, мъжки род
(тип 9)
Значение
мн. меа̀ндри, (два) меа̀ндъра, м. Обикн. мн. Завой, голяма извивка на река.
Грешни изписвания (3)
- меандар
- миандар
- миандър
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ме-ан-дър | |
|---|---|---|
| непълен член | ме-ан-дъ-ра | |
| пълен член | ме-ан-дъ-рът | |
| мн.ч. | ме-ан-д-ри | |
| членувано | ме-ан-д-ри-те | |
| бройна форма | ме-ан-дъ-ра | |
| звателна форма | — | |