мая

Речник на българския език

1. мая̀ съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Подкваса за тестени изделия или сирене.
2. Прен. Произход, вродени качества. Слаба му е маята.



ма̀еш, мин. св. ма̀ях и мая̀х, мин. прич. ма̀ял и мая̀л, несв.; Кого. Бавя, задържам
мая се. 1. — Бавя се, задържам се, закъснявам.
2. Скитам безцелно, разтакавам се, губя се. Къде се мае цял ден, никой не знае.
3. Размишлявам дълго, чудя се. Чудя се и се мая де ще му излезе краят.

Грешни изписвания (4)

  • майа
  • майъ
  • мъйа
  • мъйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мая
членувано ма-я-та
мн.ч. маи
членувано ма-и-те
звателна форма

2. Мая лично име (тип 207) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма
женска форма Мая

3. мая̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 162ii) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Подкваса за тестени изделия или сирене.
2. Прен. Произход, вродени качества. Слаба му е маята.



ма̀еш, мин. св. ма̀ях и мая̀х, мин. прич. ма̀ял и мая̀л, несв.; Кого. Бавя, задържам
мая се. 1. — Бавя се, задържам се, закъснявам.
2. Скитам безцелно, разтакавам се, губя се. Къде се мае цял ден, никой не знае.
3. Размишлявам дълго, чудя се. Чудя се и се мая де ще му излезе краят.

Грешни изписвания (4)

  • майа
  • майъ
  • мъйа
  • мъйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице мая ма-ем
2 лице ма-еш ма-е-те
3 лице мае ма-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ма-ях ма-ях-ме
2 лице мая ма-ях-те
3 лице мая ма-я-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ма-ех ма-ех-ме
2 лице ма-е-ше ма-ех-те
3 лице ма-е-ше ма-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице маял съм маяла съм маяло съм маяли сме
2 лице маял си маяла си маяло си маяли сте
3 лице маял е маяла е маяло е маяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях маял бях маяла бях маяло бяхме маяли
2 лице беше маял беше маяла беше маяло бяхте маяли
3 лице беше маял беше маяла беше маяло бяха маяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще мая ще маем
2 лице ще маеш ще маете
3 лице ще мае ще маят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм маял ще съм маяла ще съм маяло ще сме маяли
2 лице ще си маял ще си маяла ще си маяло ще сте маяли
3 лице ще е маял ще е маяла ще е маяло ще са маяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да мая щяхме да маем
2 лице щеше да маеш щяхте да маете
3 лице щеше да мае щяха да маят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм маял щях да съм маяла щях да съм маяло щяхме да сме маяли
2 лице щеше да си маял щеше да си маяла щеше да си маяло щяхте да сте маяли
3 лице щеше да е маял щеше да е маяла щеше да е маяло щяха да са маяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице маел съм маела съм маело съм маели сме
2 лице маел си маела си маело си маели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице маял съм маяла съм маяло съм маяли сме
2 лице маял си маяла си маяло си маяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм маял била съм маяла било съм маяло били сме маяли
2 лице бил си маял била си маяла било си маяло били сте маяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да мая щяла съм да мая щяло съм да мая щели сме да маем
2 лице щял си да маеш щяла си да маеш щяло си да маеш щели сте да маете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм маял щяла съм да съм маяла щяло съм да съм маяло щели сме да сме маяли
2 лице щял си да си маял щяла си да си маяла щяло си да си маяло щели сте да сте маяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих маял бих маяла бих маяло бихме маяли
2 лице би маял би маяла би маяло бихте маяли
3 лице би маял би маяла би маяло биха маяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
май май-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ма-ял
непълен член ма-я-лия
пълен член ма-я-ли-ят
женски род ма-я-ла
членувано ма-я-ла-та
среден род ма-я-ло
членувано ма-я-ло-то
множествено число ма-я-ли
членувано ма-я-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ма-ел
женски род ма-е-ла
среден род ма-е-ло
множествено число ма-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ма-ещ
непълен член ма-е-щия
пълен член ма-е-щи-ят
женски род ма-е-ща
членувано ма-е-ща-та
среден род ма-е-що
членувано ма-е-що-то
множествено число ма-е-щи
членувано ма-е-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ма-ей-ки