мацерация

Речник на българския език

мацера̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Размекване на тъкани поради продължително въздействие на течности.

Грешни изписвания (23)

  • мацерациъ
  • мацерацеа
  • мацерацеъ
  • мацерацея
  • мацерациа
  • мацирацеа
  • мацирацеъ
  • мацирацея
  • мацирациа
  • мацирациъ
  • мацирация
  • мъцерацеа
  • мъцерацеъ
  • мъцерацея
  • мъцерациа
  • мъцерациъ
  • мъцерация
  • мъцирацеа
  • мъцирацеъ
  • мъцирацея
  • мъцирациа
  • мъцирациъ
  • мъцирация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-це-ра-ция
членувано ма-це-ра-ци-я-та
мн.ч. ма-це-ра-ции
членувано ма-це-ра-ци-и-те
звателна форма