матричар

Речник на българския език

матрича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

матрича̀рят, матрича̀ря, мн. матрича̀ри, м. Работник, който прави матрици или работи на такава машина.

Грешни изписвания (3)

  • матречар
  • мътречар
  • мътричар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мат-ри-чар
непълен член мат-ри-ча-ря
пълен член мат-ри-ча-рят
мн.ч. мат-ри-ча-ри
членувано мат-ри-ча-ри-те
бройна форма мат-ри-ча-ри
звателна форма мат-ри-ча-рю