математик

Речник на българския език

математѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. математѝци, м. Лице, което се занимава с математика; специалист по математика.

Грешни изписвания (7)

  • матемътик
  • матиматик
  • матимътик
  • мътематик
  • мътемътик
  • мътиматик
  • мътимътик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-те-ма-тик
непълен член ма-те-ма-ти-ка
пълен член ма-те-ма-ти-кът
мн.ч. ма-те-ма-ти-ци
членувано ма-те-ма-ти-ци-те
бройна форма ма-те-ма-ти-ци
звателна форма ма-те-ма-ти-ко