мат

Речник на българския език

мат — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ма̀тът, ма̀та, само ед., м.
1. Поражение, загуба в шахматната игра, поради невъзможност да се премести царят на защитено поле.
2. Прен. Безизходица.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мат
непълен член ма-та
пълен член ма-тът
мн.ч. ма-то-ве
членувано ма-то-ве-те
бройна форма ма-та
звателна форма —

Връзки