маршал

Речник на българския език

марша̀л съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. марша̀ли, м.
1. Военно офицерско звание, по-висше от генерал, което се дава за особени заслуги.
2. Лице, което има това звание.
прил. марша̀лски, марша̀лска, марша̀лско, мн. марша̀лски. Маршалски жезъл.

Грешни изписвания (1)

  • мършал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-шал
непълен член мар-ша-ла
пълен член мар-ша-лът
мн.ч. мар-ша-ли
членувано мар-ша-ли-те
бройна форма мар-ша-ли
звателна форма мар-ша-ле