маракуя

Речник на българския език

маракуя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • маракуъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ра-куя
членувано ма-ра-ку-я-та
мн.ч. ма-ра-куи
членувано ма-ра-ку-и-те
звателна форма