манометър

Речник на българския език

маномѐтър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. маномѐтри, (два) маномѐтъра, м. Уред, измерващ налягането на газове или течности в затворено пространство.

Грешни изписвания (7)

  • манометар
  • мануметар
  • мануметър
  • мънометар
  • мънометър
  • мънуметар
  • мънуметър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-но-ме-тър
непълен член ма-но-ме-тъ-ра
пълен член ма-но-ме-тъ-рът
мн.ч. ма-но-мет-ри
членувано ма-но-мет-ри-те
бройна форма ма-но-ме-тъ-ра
звателна форма