манихеец

Речник на българския език

манихеец съществително име, мъжки род (тип 13) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-хе-ец
непълен член ма-ни-хе-е-ца
пълен член ма-ни-хе-е-цът
мн.ч. ма-ни-хей-ци
членувано ма-ни-хей-ци-те
бройна форма ма-ни-хей-ци
звателна форма ма-ни-хе-е-цо