манипулаторка

Речник на българския език

манипулаторка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-пу-ла-тор-ка
членувано ма-ни-пу-ла-тор-ка-та
мн.ч. ма-ни-пу-ла-тор-ки
членувано ма-ни-пу-ла-тор-ки-те
звателна форма ма-ни-пу-ла-тор-ке