маниеризъм

Речник на българския език

маниеризъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

<i title="литература">литер._ Стил, който се отличава с натрапчиви „маниеризми“ или особености (парадокси, каламбури, асидентон, хиперболи, плеоназми и др. ), с усложнен синтаксис и възвишен език и цели да привлече вниманието към формата на представяне като напълно обособена от предмета на изображението.изк. Течение в италианското изкуство и особено в живописта от ХVІ в. в период на прехода от ренесансово към бароково изкуство, когато в Италия работят много ученици и наследници на големите майстори на Възраждането, които виждат главната си задача в това да усвоят техния своеобразен начин на работа, т. нар. „маниер“

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-е-ри-зъм
непълен член ма-ни-е-риз-ма
пълен член ма-ни-е-риз-мът
мн.ч. ма-ни-е-риз-ми
членувано ма-ни-е-риз-ми-те
бройна форма ма-ни-е-ри-зъ-ма
звателна форма