манафин

Речник на българския език

мана̀фин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. мана̀фи, м. Манаф.

Грешни изписвания (3)

  • манафен
  • мънафен
  • мънафин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-на-фин
непълен член ма-на-фи-на
пълен член ма-на-фи-нът
мн.ч. ма-на-фи
членувано ма-на-фи-те
бройна форма ма-на-фи
звателна форма ма-на-фи-но