мамелюк

Речник на българския език

мамелю̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. мамелю̀ки, м. Истор. Воин от личната охрана на египетските султани.

Грешни изписвания (3)

  • мамилюк
  • мъмелюк
  • мъмилюк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ме-люк
непълен член ма-ме-лю-ка
пълен член ма-ме-лю-кът
мн.ч. ма-ме-лю-ци
членувано ма-ме-лю-ци-те
бройна форма ма-ме-лю-ка
звателна форма