мама

Речник на българския език

ма̀ма съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

ж., само ед. Назоваване на майката от собствените ѝ деца; моята майка, майка ми. Мама се върна.



мн. ма̀ми, ж. Диал. Цицка на женско животно.

Грешни изписвания (1)

  • мамъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ма
членувано ма-ма-та
мн.ч. ма-ми
членувано ма-ми-те
звателна форма ма-мо