майчица

Речник на българския език

ма̀йчица съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. ма̀йчици, ж.
1. Нежно наименование на майка. Майчица — златна сенчица.
2. Само ед. Възклицание при внезапна уплаха, болка. Ох, майчице!

Грешни изписвания (3)

  • майчеца
  • майчецъ
  • майчицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. май-чи-ца
членувано май-чи-ца-та
мн.ч. май-чи-ци
членувано май-чи-ци-те
звателна форма май-чи-це