майсторша

Речник на българския език

майсторша съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. майс-тор-ша
членувано майс-тор-ша-та
мн.ч. майс-тор-ши
членувано майс-тор-ши-те
звателна форма майс-тор-шо