мазач

Речник на българския език

маза̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. маза̀чи, м. Строителен работник, който маже с хоросан.
прил. маза̀чески, маза̀ческа, маза̀ческо, мн. маза̀чески. Мазаческа бригада.

Грешни изписвания (1)

  • мъзач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-зач
непълен член ма-за-ча
пълен член ма-за-чът
мн.ч. ма-за-чи
членувано ма-за-чи-те
бройна форма ма-за-чи
звателна форма ма-за-чо