мажоретка

Речник на българския език

мажорѐтка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. мажорѐтки, ж. Участничка в мажоретна група, която марширува (обикновено с къса пръчка в ръка), като изпълнява различни движения.

Грешни изписвания (7)

  • мажореткъ
  • мажуретка
  • мажуреткъ
  • мъжоретка
  • мъжореткъ
  • мъжуретка
  • мъжуреткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-жо-рет-ка
членувано ма-жо-рет-ка-та
мн.ч. ма-жо-рет-ки
членувано ма-жо-рет-ки-те
звателна форма ма-жо-рет-ке