магнолия

Речник на българския език

магно̀лия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. магно̀лии, ж. Вечнозелено декоративно дърво или храст с едри ароматни цветове.
прил. магно̀лиев, магно̀лиева, магно̀лиево, мн. магно̀лиеви.

Грешни изписвания (11)

  • магнолеа
  • магнолеъ
  • магнолея
  • магнолиа
  • магнолиъ
  • мъгнолеа
  • мъгнолеъ
  • мъгнолея
  • мъгнолиа
  • мъгнолиъ
  • мъгнолия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. маг-но-лия
членувано маг-но-ли-я-та
мн.ч. маг-но-лии
членувано маг-но-ли-и-те
звателна форма