магаретар

Речник на българския език

магарета̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

магарета̀рят, магарета̀ря, мн. магарета̀ри, м. Разг. Човек, който пасе или кара магарета.

Грешни изписвания (7)

  • магаритар
  • магъретар
  • магъритар
  • мъгаретар
  • мъгаритар
  • мъгъретар
  • мъгъритар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-га-ре-тар
непълен член ма-га-ре-та-ря
пълен член ма-га-ре-та-рят
мн.ч. ма-га-ре-та-ри
членувано ма-га-ре-та-ри-те
бройна форма ма-га-ре-та-ри
звателна форма ма-га-ре-та-рю