лютня

Речник на българския език

лю̀тня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. лю̀тни, ж. Старинен музикален инструмент, на който се свири, като струните се дърпат с пръсти (предшественик на китарата).

Грешни изписвания (1)

  • лютнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лют-ня
членувано лют-ня-та
мн.ч. лют-ни
членувано лют-ни-те
звателна форма