люк
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
лю̀кът, лю̀ка, мн. лю̀кове, (два) лю̀ка, м. Затварящ се със специален плътен капак отвор на палубата на кораб, на самолет, на пода на сцена, на танк (за влизане в него) и др., който служи за товарене, наблюдаване. Отварям люка. Вдигам люка. Кола с люк.